13 окт. 2007 г., 11:46

Защо...

1.1K 0 1
 

Защо пробиват в очите му сълзи?

Защо настрани глава клони?

Защо сърцето му кърви?

Защо му се струват пропилени всички стари дни?


Защо страхува се като дете?

Защо треперят неговите ръце?

Защо не смее да погледне нейното лице?


Защо прегръща я сякаш за последно?

Защо гони я като че ли не е вече нещо ценно?


Защо "до смъртта си ще съм твой, любима", звучи толкова кратко?


Тя отиде си...

той се скри...

не искаше да гледа,

не искаше да го боли...


с мъка се приготви, с мъка отлетя,

с мъка по момиче, с мисъл за цветя

и докато падаше към пропастта,

нещичко терзаеше мъжката душа -

защо му беше на света...

да започва поредната война?

защо му беше на света...

да забравя за Любовта?


Защо "до смъртта си ще съм твой, любима", звучи толкова кратко?


Вик в нощта

прониза тишина...

зарадва се, че е било кошмар,

а не негова съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драгомир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...