Защо пробиват в очите му сълзи?

Защо настрани глава клони?

Защо сърцето му кърви?

Защо му се струват пропилени всички стари дни?

Защо страхува се като дете?

Защо треперят неговите ръце?

Защо не смее да погледне нейното лице?

Защо прегръща я сякаш за последно?

Защо гони я като че ли не е вече нещо ценно?

Защо "до смъртта си ще съм твой, любима", звучи толкова кратко?

Тя отиде си...

той се скри...

не искаше да гледа,

не искаше да го боли...

с мъка се приготви, с мъка отлетя,

с мъка по момиче, с мисъл за цветя

и докато падаше към пропастта,

нещичко терзаеше мъжката душа -

защо му беше на света...

да започва поредната война?

защо му беше на света...

да забравя за Любовта?

Защо "до смъртта си ще съм твой, любима", звучи толкова кратко?

Вик в нощта

прониза тишина...

зарадва се, че е било кошмар,

а не негова съдба.