Защо?...
Защо в очите ми блестят сълзи?
Защо желая да съм мъртва?
Защо в сърцето си ми само ТИ?
Защо във нощите безкрайни
моят плач пронизва тишината?
Защо и чувствата потайни
не могат да стопят мъглата?
Защо се чувствам толкоз празна
и душата ми скована е във лед?
Защо напира болката омразна
и разкъсва спомена ми блед?
Защо сърцето ми къса се на две
с всяка твоя дума или жест?
Как желая да попадна в плен
на една-едничка бодра вест...
Защо във мислите ми блудни
кънти звукът на нашата песен?
А отново в сънищата чудни
ти си същият човек чудесен...
Защо моята приятелка
единствена и най-добра, е самотата?
Защо не стана тя предателка
и не излезе тихо през вратата?
Защо поливам нeйните победи
с още и още сълзи?
Защо остави ме ранена
и крещи ли, крещи:
- Защо сега изглеждаш тъжна?
Защо в очите ти има сълзи?
Защо жадуваш ти смъртта?
- Защо ли? Защото сърцето ми кърви!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анет Мирчева Все права защищены