Защо сега съм толкоз тъжна?
Защо в очите ми блестят сълзи?
Защо желая да съм мъртва?
Защо в сърцето си ми само ТИ?

Защо във нощите безкрайни
моят плач пронизва тишината?
Защо и чувствата потайни
не могат да стопят мъглата?

Защо се чувствам толкоз празна
и душата ми скована е във лед?
Защо напира болката омразна
и разкъсва спомена ми блед?

Защо сърцето ми къса се на две
с всяка твоя дума или жест?
Как желая да попадна в плен
на една-едничка бодра вест...

Защо във мислите ми блудни
кънти звукът на нашата песен?
А отново в сънищата чудни
ти си същият човек чудесен...

Защо моята приятелка
единствена и най-добра, е самотата?
Защо не стана тя предателка
и не излезе тихо през вратата?

Защо поливам нeйните победи
с още и още сълзи?
Защо остави ме ранена
и крещи ли, крещи:

- Защо сега изглеждаш тъжна?
Защо в очите ти има сълзи?
Защо жадуваш ти смъртта?
- Защо ли? Защото сърцето ми кърви!...