Защо
Колко много време мина,
а душата не спира да кърви,
откакто ти...откакто си замина...
Защо не мога да забравя...
Очите търсят, не намират...
Защо каквото и да правя,
все лицето ти съзирам!
Защо не мога и да спя...
Вкопчил се отчаяно във мрака
скитам, бродя във нощта
и се прибирам сам...не плача...
Защо не останаха сълзи...
Защо и слънцето не свети...
Защо Луната пак не спи,
Защо..."Защо" е думичка проклета!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Крумов Все права защищены
