26 февр. 2010 г., 00:18

Защо?!

952 0 7

Защо, когато държиш света в ръка,
е нужно да понасяш неговата мъка?
Защо, когато контролираш живота,
трябва да се питаш какво е смъртта?

Защо, когато обичаш някого дълбоко,
се питаш дали да го обидиш е жестоко?
Защо да  отблъскваш всички загрижени
и да ги отпращаш винаги унищожени?

Защо си задължен, когато станеш сутрин, 
да си кажеш, че ще е гадна утрин?
Защо да бъдеш здрав означава, че си болен
и защо от всичко трябва да си недоволен?

Защо трябва да си рицарят на нощта,
като можеш да бъдеш на мощта?
Защо да приемаш, че всички са идиоти,
като в тази игра  самият ти си наопаки?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грийн Лейди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във въпроса е цялата истина,стига да я откриеш безболезно.Харесва ми.
  • Благодаря за коментарите.

    Първо да отговоря на idemidoidemi (Идеми Дойдеми) - не , не съм на 14.Защо трябва да съм на толкова?

    В същност е написано за някакъв определен момент от живота ми , който е всеобщ , Ангар.Тоест и за двете.
  • много въпроси останали без отговор..Но все пак ,наистина Защо?...хареса ми..
  • Това за кого е написано - за някой конкретно или изобщо?
  • Страхотно е,браво

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...