Защо дари ме ,Боже, със сърце такова?
Защо привържа ли се към някого,
после за него на всичко съм готова?
Защо съм толкова чувствителна и
толкова ранима?
Защо душата ми е обгърната от ледове,
сякаш е настъпила вековна зима?
Защо трупам в себе си толкова много тъга,
Защо плача неутешимо,когато остана сама?
Защо с добрината ми се подиграват,
и с всеки изминал път по-жестоко ме раняват?
Защо винаги ме удрят,там където най-много ме боли?
Защо всеки път попадам на измамници зли?
Защо не си взимам поука,и отново лесно се доверявам?
Защо накрая все аз трябва да страдам???
© Виктория Тодорова Все права защищены