Защо дари ме ,Боже, със сърце такова?

Защо привържа ли се към някого,

после за него на всичко съм готова?

Защо съм толкова чувствителна и

толкова ранима? 

Защо душата ми е обгърната от ледове,

сякаш е настъпила вековна зима?

Защо трупам в себе си толкова много тъга,

Защо плача неутешимо,когато остана сама?

Защо с добрината ми се подиграват,

и с всеки изминал път по-жестоко ме раняват?

Защо винаги ме удрят,там където най-много ме боли?

Защо всеки път попадам на измамници зли?

Защо не си взимам поука,и отново лесно се доверявам?

Защо накрая все аз трябва да страдам???