Тъжна и изгубена
Отново аз се лутам
Сред океана бурен
От чувстава силни и лъжливи.
А ти стоиш насреща ми
И питаш: Защо съм аз
Сълзи проливала отново?
Така ли не разбра...
Че ден след ден
Ме ти обиваш с твойто безразличие сурово?
О, боли, ти казвам,
А ти отново
Питаш ме: Защо?
Моето сърце кърви,
Разбити са всичките мечти.
И ето, ти, отново безразличен,
С твоят прост въпрос: Защо?
Заради теб и всички
Преди теб.
И моля те, недей!
Спри! Не питай пак защо...
Недей, Боли!
© Ели Все права защищены