Тъжна и изгубена

Отново аз се лутам

Сред океана бурен

От чувстава силни и лъжливи.

А ти стоиш насреща ми

И питаш: Защо съм аз

Сълзи проливала отново?

Така ли не разбра...

Че ден след ден

Ме ти обиваш с твойто безразличие сурово?

О, боли, ти казвам,

А ти отново

Питаш ме: Защо?

Моето сърце кърви,

Разбити са всичките мечти.

И ето, ти, отново безразличен,

С твоят прост въпрос: Защо?

Заради теб и всички

Преди теб.

И моля те, недей!

Спри! Не питай пак защо...

Недей, Боли!