26 нояб. 2006 г., 15:43

Защо?

1.2K 0 8

Защо да губя време
прахта от твоите стъпки да събирам,
когато нося сам-сама,
останките на любовта!

Защо с любов да те поглеждам,
с изгарящи от плам очи,
когато мислено не те достигам
и огъня така престава да гори.

Защо да чакам с надежда,
да дойдеш тихо ти в нощта,
когато знам, че пак те няма,
че на друга вече даваш любовта.

Защо да плача по изгубеното време,
в което мислех, че ме искаш ти,
когато вече ми е ясно, че любов
към мен не си изпитвал ти.

Защо - накрая искам да попитам -
да нижа повече слова,
когато знам и съм наясно,
че ти и тях дори не би разбрал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен и така реален стих!Оценявам го така,защото няма 7!
  • О,Роси,браво на теб-даде ми отговор на всички въпроси,за които до сега ненамирах такъв!Целувки!!!
  • Нима наричаш загуба на време
    една любов, родена от искра?
    Дори и самотата да ти тегне,
    любов ли е, пази я до смъртта!

    Нима щадиш очите си за нея,
    омразата нима е по-добра?
    Дори душата ти да залинее,
    в очите гледай само любовта!

    Защо да чакаш ли?Защото
    единствено достойно на света -
    макар болезнено жестоко,
    е да очакваш любовта.

    Сълзата...О, сълзата е безценна,
    когато е родена в чистота,
    а чистотата пък е драгоценна
    единствено при любовта.

    И най-накрая ти си права-
    ей тук ненужни са слова:
    Но коленичЕйки пред олтара,
    разбрала би те любовта.

    Поздрав и поща.
  • Прекрасен финал!
    И горе главата!
  • О, след всичко това...я го остави да пътува, нали не единствен?
    За теб живота продължава, мила Силве!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...