26 нояб. 2006 г., 15:43

Защо? 

  Поэзия
894 0 8

Защо да губя време
прахта от твоите стъпки да събирам,
когато нося сам-сама,
останките на любовта!

Защо с любов да те поглеждам,
с изгарящи от плам очи,
когато мислено не те достигам
и огъня така престава да гори.

Защо да чакам с надежда,
да дойдеш тихо ти в нощта,
когато знам, че пак те няма,
че на друга вече даваш любовта.

Защо да плача по изгубеното време,
в което мислех, че ме искаш ти,
когато вече ми е ясно, че любов
към мен не си изпитвал ти.

Защо - накрая искам да попитам -
да нижа повече слова,
когато знам и съм наясно,
че ти и тях дори не би разбрал!

© Силвия Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжен и така реален стих!Оценявам го така,защото няма 7!
  • О,Роси,браво на теб-даде ми отговор на всички въпроси,за които до сега ненамирах такъв!Целувки!!!
  • Нима наричаш загуба на време
    една любов, родена от искра?
    Дори и самотата да ти тегне,
    любов ли е, пази я до смъртта!

    Нима щадиш очите си за нея,
    омразата нима е по-добра?
    Дори душата ти да залинее,
    в очите гледай само любовта!

    Защо да чакаш ли?Защото
    единствено достойно на света -
    макар болезнено жестоко,
    е да очакваш любовта.

    Сълзата...О, сълзата е безценна,
    когато е родена в чистота,
    а чистотата пък е драгоценна
    единствено при любовта.

    И най-накрая ти си права-
    ей тук ненужни са слова:
    Но коленичЕйки пред олтара,
    разбрала би те любовта.

    Поздрав и поща.
  • Прекрасен финал!
    И горе главата!
  • О, след всичко това...я го остави да пътува, нали не единствен?
    За теб живота продължава, мила Силве!!!
  • ЕЕЕ радвам се!
  • А това вече е друго нещо
  • Поздрави, хареса ми!
Предложения
: ??:??