Защо?
Защо да губя време
прахта от твоите стъпки да събирам,
когато нося сам-сама,
останките на любовта!
Защо с любов да те поглеждам,
с изгарящи от плам очи,
когато мислено не те достигам
и огъня така престава да гори.
Защо да чакам с надежда,
да дойдеш тихо ти в нощта,
когато знам, че пак те няма,
че на друга вече даваш любовта.
Защо да плача по изгубеното време,
в което мислех, че ме искаш ти,
когато вече ми е ясно, че любов
към мен не си изпитвал ти.
Защо - накрая искам да попитам -
да нижа повече слова,
когато знам и съм наясно,
че ти и тях дори не би разбрал!
© Силвия Спасова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тъжен и така реален стих!Оценявам го така,защото няма 7!
-
О,Роси,браво на теб-даде ми отговор на всички въпроси,за които до сега ненамирах такъв!Целувки!!!
-
Нима наричаш загуба на време
една любов, родена от искра?
Дори и самотата да ти тегне,
любов ли е, пази я до смъртта!
Нима щадиш очите си за нея,
омразата нима е по-добра?
Дори душата ти да залинее,
в очите гледай само любовта!
Защо да чакаш ли?Защото
единствено достойно на света -
макар болезнено жестоко,
е да очакваш любовта.
Сълзата...О, сълзата е безценна,
когато е родена в чистота,
а чистотата пък е драгоценна
единствено при любовта.
И най-накрая ти си права-
ей тук ненужни са слова:
Но коленичЕйки пред олтара,
разбрала би те любовта.
Поздрав и поща. -
Прекрасен финал!
И горе главата! -
О, след всичко това...я го остави да пътува, нали не единствен?
За теб живота продължава, мила Силве!!! -
ЕЕЕ радвам се! -
А това вече е друго нещо
-
Поздрави, хареса ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
