30 июл. 2007 г., 08:41

Защо е хубаво да си поет

777 0 1
Гальовникът желан е, ала тайно
злобее и присмива се безкрайно,
Бунтарят все немирен по света се скита,
ала за слава дава си сърцето и с краченца рита,
Критикът все над глупост се надсмива,
ала интригата с очички жадни той изпива,
Самотникът се кае безутешно,
и все не вижда темерутството си грешно,
Любовникът е винаги самотен,
със никой не споделя той живота си охотен,
Грижливият е вечно съжаляван,
ала не достигат състраданията слухът, от страх смаляван,
умисленият все стои накрая,
за неразбраността си все се чуди и се мае,
И вечният - намразен е от всички,
стои тъй глупав, биещ се в гърдички,
А край поета винаги намира се грижлива майка,
домашни грижи да реди и да се вайка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...