30 июл. 2007 г., 08:41

Защо е хубаво да си поет

776 0 1
Гальовникът желан е, ала тайно
злобее и присмива се безкрайно,
Бунтарят все немирен по света се скита,
ала за слава дава си сърцето и с краченца рита,
Критикът все над глупост се надсмива,
ала интригата с очички жадни той изпива,
Самотникът се кае безутешно,
и все не вижда темерутството си грешно,
Любовникът е винаги самотен,
със никой не споделя той живота си охотен,
Грижливият е вечно съжаляван,
ала не достигат състраданията слухът, от страх смаляван,
умисленият все стои накрая,
за неразбраността си все се чуди и се мае,
И вечният - намразен е от всички,
стои тъй глупав, биещ се в гърдички,
А край поета винаги намира се грижлива майка,
домашни грижи да реди и да се вайка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...