Защо е хубаво да си поет

Гальовникът желан е, ала тайно
злобее и присмива се безкрайно,
Бунтарят все немирен по света се скита,
ала за слава дава си сърцето и с краченца рита,
Критикът все над глупост се надсмива,
ала интригата с очички жадни той изпива,
Самотникът се кае безутешно,
и все не вижда темерутството си грешно,
Любовникът е винаги самотен,
със никой не споделя той живота си охотен,
Грижливият е вечно съжаляван,
ала не достигат състраданията слухът, от страх смаляван,
умисленият все стои накрая,
за неразбраността си все се чуди и се мае,
И вечният - намразен е от всички,
стои тъй глупав, биещ се в гърдички,
А край поета винаги намира се грижлива майка,
домашни грижи да реди и да се вайка.