Научени са да крадат, те нямат муза и талант 

не знаят и кога да спрат, те просто искат да блестят,

да светят в поетичната си  нощ като луна,

макар и с отразена светлина.

Готови да платят цената на позора,

те само искат да блестят и да блестят,

а всъщност си остават само просяци на слава,

защо ли, толкоз искат да ги оценят?

Комплекси, липса на сърце, душа,

лъжа, облечена в парадни дрехи,

каква е таз духовна нищета,

която тласка те по тез пътеки?

Не ти се сърдя, предпочитам да си замълча,

живей си в твойто блато

и всичките клакьори на света да те целуват,

няма как да те превърнат от земноводно във крилато.