Научени са да крадат, те нямат муза и талант
не знаят и кога да спрат, те просто искат да блестят,
да светят в поетичната си нощ като луна,
макар и с отразена светлина.
Готови да платят цената на позора,
те само искат да блестят и да блестят,
а всъщност си остават само просяци на слава,
защо ли, толкоз искат да ги оценят?
Комплекси, липса на сърце, душа,
лъжа, облечена в парадни дрехи,
каква е таз духовна нищета,
която тласка те по тез пътеки?
Не ти се сърдя, предпочитам да си замълча,
живей си в твойто блато
и всичките клакьори на света да те целуват,
няма как да те превърнат от земноводно във крилато.
© Дарина Станчева Todos los derechos reservados