4 янв. 2009 г., 20:30

Защо ли?

935 0 2

Ето нещо, с което казвам здравейте на всички тука. Едно от първите ми стихотворения, което съм публикувал и на друго място.

 

 

Вече зазорява, а той  чака ли, чака,
дивна и красива девойката му свидна,
потънал в спомени минали вечерни,
как луна се покаже и любима му каже
това, за което копнее, бленува и жаднее,
там, където дървото бе свидетел
 и се разнася птичата песен, остана само
шепот на вятър, тъй студен, тъй  омразен!!!
Облаци сиви, скриват звездиците игриви...
Скоро мъката ще чезне, но луната ще побегне,
скоро слънце ще изгрее, но защо ли няма да го грее???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нищо не разбрах! Аха да схвана и, хоп, на финала пак се обърках.
    Може на мен да не ми е наред нещо, но определено мисля, че има нужда от редакция.
  • Привет!Хареса ми!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...