4.01.2009 г., 20:30

Защо ли?

941 0 2

Ето нещо, с което казвам здравейте на всички тука. Едно от първите ми стихотворения, което съм публикувал и на друго място.

 

 

Вече зазорява, а той  чака ли, чака,
дивна и красива девойката му свидна,
потънал в спомени минали вечерни,
как луна се покаже и любима му каже
това, за което копнее, бленува и жаднее,
там, където дървото бе свидетел
 и се разнася птичата песен, остана само
шепот на вятър, тъй студен, тъй  омразен!!!
Облаци сиви, скриват звездиците игриви...
Скоро мъката ще чезне, но луната ще побегне,
скоро слънце ще изгрее, но защо ли няма да го грее???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо не разбрах! Аха да схвана и, хоп, на финала пак се обърках.
    Може на мен да не ми е наред нещо, но определено мисля, че има нужда от редакция.
  • Привет!Хареса ми!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...