Защо ли си помислих...

Защо ли си помислих, че може да съм аз специалната?

Че може да разбереш колко силно те обичам,

че никой няма да е като тебе?

Защо ли си решил всичко истинско да разбиеш,

да превърнеш влюбената ми душа

в нещо, което може само да мрази и да не вярва...

Съмнявам се, че осъзнаваш какво направи

когато каза онези думи... ”оставам тук”.

Съмнявам се, че осъзна колко нарани ме и как ме убиваш малко по малко...

Превърнах се в нещо, което не вярва вече на никой,

в някой, който не мислих, че може да съм...

Благодаря ти, че отвори ми очите и че имаше те до мен...

Така те обичам... все така силно