22.02.2007 г., 15:34

Защо ли си помислих...

999 0 0

Защо ли си помислих, че може да съм аз специалната?

Че може да разбереш колко силно те обичам,

че никой няма да е като тебе?

Защо ли си решил всичко истинско да разбиеш,

да превърнеш влюбената ми душа

в нещо, което може само да мрази и да не вярва...

Съмнявам се, че осъзнаваш какво направи

когато каза онези думи... ”оставам тук”.

Съмнявам се, че осъзна колко нарани ме и как ме убиваш малко по малко...

Превърнах се в нещо, което не вярва вече на никой,

в някой, който не мислих, че може да съм...

Благодаря ти, че отвори ми очите и че имаше те до мен...

Така те обичам... все така силно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...