2 дек. 2008 г., 06:16

Защо ми се играе на трудно обичане

1.1K 0 4

Защо ми се играе на трудно обичане,
когато лесното е толкова... лесно?
Защо искам все да давам повече,
отколкото всъщност ме искат?
Защо с нерви отрупвам неотминали срещи,
в които Той - срещу мене усмихнат
ми дава открито надежди?!
А аз надеждата съм я давала -
на кило и на грам и половина.
Друго искам и имам за даване.
Но тази вечност дали ще преглътнеш -
Кажи ми...
Как не ми е трудно да говоря за вричане,
а останал сам пред вратата ми
да псуваш, че съм така истерична,
когато... предлагам душата си...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вени Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...