Защо ми се играе на трудно обичане,
когато лесното е толкова... лесно?
Защо искам все да давам повече,
отколкото всъщност ме искат?
Защо с нерви отрупвам неотминали срещи,
в които Той - срещу мене усмихнат
ми дава открито надежди?!
А аз надеждата съм я давала -
на кило и на грам и половина.
Друго искам и имам за даване.
Но тази вечност дали ще преглътнеш -
Кажи ми...
Как не ми е трудно да говоря за вричане,
а останал сам пред вратата ми
да псуваш, че съм така истерична,
когато... предлагам душата си...
© Вени Николова Всички права запазени