30 июн. 2010 г., 19:44

Защо мълчиш?

2.3K 1 4

Защо мълчиш?

    Не съм гадател,

    който мисли да чете,

    нима е толкоз сложно

    думите да изречеш.

 

Защо мълчиш?

    Разкъсвам се безкрайно

    от безмълвието твое -

    като загастващ огън,

    от кислород лишен.

 

Защо мълчиш?

   Изпитание ще е това,

   плод на твоята душа,

   като игра на покер

   с прости правила.

 

Защо мълчиш?

   Тогава ще се уча,

   без глас да разбера,

   без думи ще говорим,

   с очи да те чета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много правилно казано, Марина.
  • така е по-интересно
  • Научиш ли това, всяка душа е твоя! Поздрав за доброто стихо!
  • В мъдростта за мълчанието има много истина - ако се научим преди да кажем нещо да помълчим, много неприятни неща биха били избегнати и с тях непоправими последствия!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...