4 мая 2016 г., 06:59

Защо очите ми блестят

901 0 9


Така искам да съм хубава за малко,
в очите ми да заблестят съзвездия и слънце.
Потапяйки очи във меката им нежност
ще видиш ли доколко без теб не съм и зрънце?


И искам да приказвам, дълго да те мая,
думи да разстилам на хиляди желания,
докосвайки ги нежно, разтапяйки ги бавно,
и после да целуна душата ти за малко.


Копнея да те имам и в мислите, и в стаята,
но вече няма място за облачни желания
и знаеш ли... най-ценното си, частичка от безкрая,
която си намерих, да свети при сърцето ми.


Защо блестят от плач, защо се гърча в мъка,
прилична на нагрята свещ, извита на дъгичка,
защото си ми пламъче и искрените сълзи
ги викаш да посеят на липсата въздишката!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Хубаво е да се научиш да месиш хляб от облаци... всяка сутрин слънцето идва да го изпече златист и топъл... и някой да го открадне точно преди свечеряване и да те остави гол и дрипав, само с мечтите ти.

 

 

03.05.16 :)

Комментарии

Комментарии

  • Сякаш чета из себе си, Йоана! Ти рисуваш почти съвършено емоции! Благодаря ти, че ни споделяш рисунките си!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно усещане ми остави тази творба!
  • защото си ми пламъче и искрените сълзи
    ги викаш да посеят на липсата въздишката.....КРАСОТА!
  • "и знаеш ли...най-ценното си,частичка от безкрая,
    която си намерих,да свети при сърцето ми."Хубаво стихотворение,Йоана!Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...