Така искам да съм хубава за малко,
в очите ми да заблестят съзвездия и слънце.
Потапяйки очи във меката им нежност
ще видиш ли доколко без теб не съм и зрънце?
И искам да приказвам, дълго да те мая,
думи да разстилам на хиляди желания,
докосвайки ги нежно, разтапяйки ги бавно,
и после да целуна душата ти за малко.
Копнея да те имам и в мислите, и в стаята,
но вече няма място за облачни желания
и знаеш ли... най-ценното си, частичка от безкрая,
която си намерих, да свети при сърцето ми.
Защо блестят от плач, защо се гърча в мъка,
прилична на нагрята свещ, извита на дъгичка,
защото си ми пламъче и искрените сълзи
ги викаш да посеят на липсата въздишката!
© Йоана Всички права запазени