11 янв. 2007 г., 15:25

ЗАЩО ОТИДЕ НА ОНЗИ СВЯТ?

896 0 6

Ти защо отиде на онзи свят

И защо ме изостави тук сама?

Оттам няма връщане назад,

Няма вече да те видя никога.

Аз помня всеки ден с тебе,

Аз помня всяка твоя сълза,

Помня всеки миг вълшебен

И усещам още твоята ръка.

Какво от туй ,че те помня още,

Щом без тебе аз ще живея сама.

Без теб хладни ще са моите нощи,

Без теб ще бъде самотен деня.

Тръгна си без да кажеш “Сбогом”,

Потъна в мъглата на смъртта,

А аз как ще продължа? Не мога

Вече да понасям тази тишина.

Искам гласът ти да чуя отново,

В ранни зори да ме събудиш със вик .

Искам да се преродиш наново,

Ако ще и да е само за миг.

Искам да видя очите ти топли,

Искам с тебе да бъда сега,

Но ме пронизват студенни вопли

И ме убива бавно нощта.

Обичам те и не мога да се сбогувам,

С тебе бях безкрайно щастлива.

Ще те виждам, когато те сънувам,

Само тогава ще се чувствам жива.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....