19 февр. 2014 г., 11:04

Защо поисках

547 0 0

Защо поисках аз със теб да се познавам?
И аз направих всичко, ти да си до мен.
И смело срещу всички в този свят въстанах,
затуй, че чувствата напираха във мен!

Аз смело срещу този свят жесток  застанах!
Той искаше да ме настрои срещу теб,
макар че още аз дори не те познавах,
и гледах доверчиво, с очите на дете.

Не се познавахме, но бях се влюбил в тебе!
За неродената любов ме беше страх!
Съдбата хвърли вече своя жребий
и затова пред нищо друго не се спрях!

От първи поглед аз се влюбих в тебе,
с очите влюбени така те опознах...
Плени ме ти със твойта чистота на бебе,
и аз чрез тебе първата любов познах!

И аз се втурнах във живота подир тебе,
с какво ме заплени, не мога да реша,
намерих смисъла единствено във тебе
и те обикнах аз със цялата душа!

И днеска съм щастлив, че точно тебе имам!
С какво заслужих, мила, твоята любов?!
Ти като  Пролетта, изгони мойта  Зима,
с една единствена любов, за цял живот!


      1950г.и преработено сега

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...