Feb 19, 2014, 11:04 AM

Защо поисках

  Poetry » Love
551 0 0

Защо поисках аз със теб да се познавам?
И аз направих всичко, ти да си до мен.
И смело срещу всички в този свят въстанах,
затуй, че чувствата напираха във мен!

Аз смело срещу този свят жесток  застанах!
Той искаше да ме настрои срещу теб,
макар че още аз дори не те познавах,
и гледах доверчиво, с очите на дете.

Не се познавахме, но бях се влюбил в тебе!
За неродената любов ме беше страх!
Съдбата хвърли вече своя жребий
и затова пред нищо друго не се спрях!

От първи поглед аз се влюбих в тебе,
с очите влюбени така те опознах...
Плени ме ти със твойта чистота на бебе,
и аз чрез тебе първата любов познах!

И аз се втурнах във живота подир тебе,
с какво ме заплени, не мога да реша,
намерих смисъла единствено във тебе
и те обикнах аз със цялата душа!

И днеска съм щастлив, че точно тебе имам!
С какво заслужих, мила, твоята любов?!
Ти като  Пролетта, изгони мойта  Зима,
с една единствена любов, за цял живот!


      1950г.и преработено сега

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...