Защо се разминахме
С твойто креватче и куклите само.
Имахме два-три чувала със дрешките,
знаеше само една дума: Мамо...
Лека-полека със всичко се справяхме...
Заеми, наеми, болести, бедност...
Сутрин за яслите заедно бягахме,
вечер се гушкахме, търсещи нежност...
Помниш ли черната нощ със ангината?
Пътят бе езеро, брод не намерих...
Бързо - обратно, с иглата най-фината
твойто краче криво-ляво уцелих...
После годините теб те изваяха
и зад лице на икона те скриха...
Нищо, че мойте коси не пожалиха
и със снежинки безброй ги покриха...
Всичко изстрадахме. Всичко постигнахме.
В този Сървайвър почти оцеляхме...
Но към финала защо се разминахме?
И любовта си къде разпиляхме?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены