13 dic 2006, 12:53

Защо се разминахме

  Poesía
1.7K 1 23
С тебе от нулата почнахме двечките...
С твойто креватче и куклите само.
Имахме два-три чувала със дрешките,
знаеше само една дума: Мамо...

Лека-полека със всичко се справяхме...
Заеми, наеми, болести, бедност...
Сутрин за яслите заедно бягахме,
вечер се гушкахме, търсещи нежност...

Помниш ли черната нощ със ангината?
Пътят бе езеро, брод не намерих...
Бързо - обратно, с иглата най-фината
твойто краче криво-ляво уцелих...

После годините теб те изваяха
и зад лице на икона те скриха...
Нищо, че мойте коси не пожалиха
и със снежинки безброй ги покриха...

Всичко изстрадахме. Всичко постигнахме.
В този Сървайвър почти оцеляхме...
Но към финала защо се разминахме?
И любовта си къде разпиляхме?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Посъветваха ме да те намеря и прочета твоите неща тук! Но едва сега се реших да напиша нещо под някой твой стих!
    Виж, Рия! Много вълнуващо е написано и искам да те поздравя искрено за всичко сътворено от теб! Но не я съди! Не си сбъркала с детето си! Просто всички сме от различни поколения!
    Мен от малък ме оставиха да решавам сам, да бъда самостоятелен! И може би накрая ще е излезе нещо и от мен! Сега живея животът, за който съм мечтал, и се чувствам свободен и щастлив!
    Тя също ще бъде щастлива! А и ти също! Нали имаш нея!
  • Когато аз бях малка нямаше интернет, но пък имаше други неща, от които се интересуваше моето поколение - музика, поезия, книги, приятели. Все неща, които ни отделяха от родителите и ни приближаваха до приятелите. Какво да се прави - различни поколения. Аз нямам дете, но мисля, че ако имам ще се опитам да го разбера. Нека си общува с когото си иска. Сигурна съм, че идва времето когато се връщаме към родителите, жалко, че тогава съдбата ни ги отнема под носа и си оставаме с чувството, че не сме им дали това, което са заслужавали. И твоето дете ще се върне при тебе - имай търпение. И не мисли , че си сбъркала някъде - няма такова нещо! А за стихотворението - 6!
  • Синът ми навърши 12г. и се моля всеки ден да запазим доверието и близостта си. Всички се страхуваме за децата си. За това какъв свят им предложихме, как ще се справят в него, ще се нуждаят ли от нас! Прекрасен стих!
  • Браво, ria!
  • Стихът ти е разтърстващ!Моята сладурана е на 3 годинки-надявам се да успея да съхраня вразката с нея и като по-голяма. Няма нищо по-хубаво от това!
    Желая ти успех от сърце.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...