danda (Даниела)
358 1120
22 июн. 2011 г., 12:10

Защо се усмихва слънцето 

  Поэзия » Другая
695 1 5

                                                                (на Красимир Дяков)

 

По ръбовете на кръга от делници

погледите ни се срещнаха – в куплети,

ти даже и насън се бориш с мелници,

а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета.

 

А тишината в нас, без много да ни пита,

избра най-простичките думи – тези, дето липсват,

целуна ги, помаха им с ръка, преди да литнат,

и топъл дъжд отникъде в душите ни заплиска.

 

На камъка, сред мъх от избледнели спомени,

две гущерчета пъстри дълго, дълго се обичат,

неокосената трева въздишки вятърни зарони,

а върху телата им роди се слънцето и се усмихна.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??