Днес защо се връщаш?
Мислиш си, че мога да забравя...
Света ми с наглост преобръщаш,
как от теб да се избавя...?!
Вина отново за нищо не чувстваш -
с усмивката си, смяташ, заличил си всички грешки,
но пак всеки мой ход просто предчувстваш -
няма как от теб да избягам през тайни пътечки.
И днес все така омагьосваш -
заливаш ме с думи-фъртуна...
Не, не смей да ме докосваш!
Моля те, върви си,
иначе...
ще те целуна.
© Теодора Иванова Все права защищены
Поздрави!