Защо сега, когато отново съм щастлива,
ти идваш, и със тебе старите мечти,
и умът ми пак със спомените се облива
и радостта ми като кораб се разби?
Нима си мисля в нощите за теб?
Какво сме имали и вече то не е реалност?
Защо сърцето ми сега не е студено като лед
и умът ми не е във далечната безкрайност?
Нима аз още искам ти да си до мен
и днешната ми обич всъшност е измама?
Нима когато ти от мен си отделен,
чувствам, че голяма част от мен я няма?
И пак не мога аз да те забравя,
но целувам него вместо теб сега
и най-добре ще е сама на този свят да се оставя,
за да не изпитвам аз отново тази празнота.
© Камелия Тодорова Все права защищены