28 янв. 2009 г., 00:29

Защо сега 

  Поэзия
696 0 4

Защо сега, когато отново съм щастлива,

ти идваш, и със тебе старите мечти,

и умът ми пак със спомените се облива

и радостта ми като кораб се разби?

 

Нима си мисля в нощите за теб?

Какво сме имали и вече то не е реалност?

Защо сърцето ми сега не е студено като лед

и умът ми не е във далечната безкрайност?

 

Нима аз още искам ти да си до мен

и днешната ми обич всъшност е измама?

Нима когато ти от мен си отделен,

чувствам, че голяма част от мен я няма?

 

И пак не мога аз да те забравя,

но целувам него вместо теб сега

и най-добре ще е сама на този свят да се оставя,

за да не изпитвам аз отново тази празнота.

 

© Камелия Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз често съм си задавала този въпрос...Защо сега@..но нещо не намерих отговора Стихът ти ми хареса.Браво!
  • всъшност - оправи го
    пипни ритъма - мисля сама знаеш къде и как


    харесах ...
  • втория куплет се губи ритъма..
    иначе не е лош стиха ти!
  • много истинско и чувствено!БРАВО!
Предложения
: ??:??