Защо ли гоних аз вятъра,
защо преследвах студа?
Защо не откривах аз топлината,
а вечно стоях на снега?
Защо ли обичах аз камък студен,
защо го прибрах аз в сърцето?
Така нараних се със този лош плен,
че кървеше то под небето.
Защо говорех аз на стените
и тайни безброй им шептях?
Защо не потърсих аз светлината,
а в тъмното радостта не видях?
Защо живях в затвор от заблуди,
защо - това не разбрах!?
И до днес аз се мая и чудя
защо в тебе влюбена бях...
© Денислава Все права защищены