8 июл. 2012 г., 09:26

Защо те обичах?

591 0 1

 

Защо ли гоних аз вятъра,

защо преследвах студа?

Защо не откривах аз топлината,

а вечно стоях на снега?

 

Защо ли обичах аз камък студен,

защо го прибрах аз в сърцето?

Така нараних се със този лош плен, 

че кървеше то под небето.

 

Защо говорех аз на стените

и тайни безброй им шептях?

Защо не потърсих аз светлината,

а в тъмното радостта не видях?

 

Защо живях в затвор от заблуди,

защо - това не разбрах!?

И до днес аз се мая и чудя 

защо в тебе влюбена бях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обърнете внимание на личното местоимение "аз". Многократната му употреба го превръща в обикновен пълнеж.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...