Защото
Защото съм себе си - плача,
защото не умея да се сдържа,
не мога да чакам безмълвна и сама,
една любов и щастие за двама.
Защото ти сърцето ми беляза,
защото себе си там ти заклейми,
а аз съм виновна,много виновна,
че ти позволих...
Защото страха е твойта отрова,
с която ме влудяваш ти -
все да треперя от тревога,
все да бърша своите сълзи...
Но ти не се трогваш,
защото си сам за себе си прав.
Защото без тебе не мога,
превърнах се в твоя съвест - твоите вини да нося!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
