6 июн. 2007 г., 11:52

Защото 

  Поэзия
527 0 9

Защото съм себе си - плача,
защото не умея да се сдържа,
не мога да чакам безмълвна и сама,
една любов и щастие за двама.


Защото ти сърцето ми беляза,
защото себе си там ти заклейми,
а аз съм виновна,много виновна,
че ти позволих...


Защото страха е твойта отрова,
с която ме влудяваш ти -
все да треперя от тревога,
все да бърша своите сълзи...


Но ти не се трогваш,
защото си сам за себе си прав.
Защото без тебе не мога,
превърнах се в твоя съвест - твоите вини да нося!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??