6 jun 2007, 11:52

Защото 

  Poesía
524 0 9

Защото съм себе си - плача,
защото не умея да се сдържа,
не мога да чакам безмълвна и сама,
една любов и щастие за двама.


Защото ти сърцето ми беляза,
защото себе си там ти заклейми,
а аз съм виновна,много виновна,
че ти позволих...


Защото страха е твойта отрова,
с която ме влудяваш ти -
все да треперя от тревога,
все да бърша своите сълзи...


Но ти не се трогваш,
защото си сам за себе си прав.
Защото без тебе не мога,
превърнах се в твоя съвест - твоите вини да нося!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??