Защото...
Аз се казвам Любов. И съм странна и непредсказуема.
Преобръщам животи, когато минавам през тях.
Спя с години понякога, но за да бъда събудена
не е нужна целувка със мирис на краткост и грях.
Аз се казвам Любов. И неканена идвам, когато
ме отричат и нямат и капка потребност от мен -
в най-студената зима или в най-горещото лято
само с поглед един вземам всяко сърце в своя плен...
Аз се казвам Любов. Ти не вярваш, че днес съществувам,
но когато усетиш отляво лудешкия пулс
и когато запиташ се: "Боже, дали не сънувам?"
вече аз ще опитвам страха ти, примамлив на вкус...
Аз се казвам Любов. И не мога да съм забранена!
Вляза ли във сърцето - оставам. Докато се пръсне...
Не умирам, дори ако бъда до смърт наранена.
Този който боли ме - пак само той в мен ще възкръсне...
Аз се казвам Любов... И повярвай ми - ще ти се случа!
Трябва само да дойде мигът, в който ти си готов.
И тогава да бъдеш щастлив няма аз да те уча.
Сигурна съм - ще бъдеш! Защото... се казвам Любов!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
