30 сент. 2007 г., 13:35

ЗАЩОТО 

  Поэзия
512 0 5
Защото ...не ухажвах суетата,
защото не свъртях онези вещи,
наказа ме, сурово ме наказа,
след мен затръшна ти вратата.
Душата си превърнах в свещи,
но и до днес не затаих омраза.

Защото ...не обичах самотата
и мото си изписах на челото,
че по-добре с приятел верен
и радостта, и хумора, дори тъгата,
и хляба да делим, но и теглото –
направи се на толкова модерен.

Защото ...не допусках завистливо
и укорно за стил и грешки да ме съдят –
благословия ли, а може би проклятие?
А времето за мене бе щастливо,
напред поемам, и напред ще бъда
единствено със своето разпятие…


29.09.2007г.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??