ЗАЩОТО
Защото ...не ухажвах суетата,
защото не свъртях онези вещи,
наказа ме, сурово ме наказа,
след мен затръшна ти вратата.
Душата си превърнах в свещи,
но и до днес не затаих омраза.
Защото ...не обичах самотата
и мото си изписах на челото,
че по-добре с приятел верен
и радостта, и хумора, дори тъгата,
и хляба да делим, но и теглото –
направи се на толкова модерен.
Защото ...не допусках завистливо
и укорно за стил и грешки да ме съдят –
благословия ли, а може би проклятие?
А времето за мене бе щастливо,
напред поемам, и напред ще бъда
единствено със своето разпятие…
29.09.2007г.
защото не свъртях онези вещи,
наказа ме, сурово ме наказа,
след мен затръшна ти вратата.
Душата си превърнах в свещи,
но и до днес не затаих омраза.
Защото ...не обичах самотата
и мото си изписах на челото,
че по-добре с приятел верен
и радостта, и хумора, дори тъгата,
и хляба да делим, но и теглото –
направи се на толкова модерен.
Защото ...не допусках завистливо
и укорно за стил и грешки да ме съдят –
благословия ли, а може би проклятие?
А времето за мене бе щастливо,
напред поемам, и напред ще бъда
единствено със своето разпятие…
29.09.2007г.
© Мери Попинз All rights reserved.
