... защото ми е трудно да продишам...
... отново разпилях душата си
в море от хиляди остри карфици.
Не събирам даже мислите в главата си,
вчера някой върза ги... с белезници...
... очите ми от самота кървяха,
бяха свикнали да гледат само теб...
Превърнаха се в скитници, без посока вървяха,
лутаха се... нямаха си ден,
а по гърлото бе полепнала отрова,
вече ми писна да преглъщам полуистини.
След толкова нощи пак не мога да забравя
как отнеха ми... най-голямата измислица,
в която те бях изрисувала с дъха си...
И вманиачено те пазих, за да те обичам...
Но утробата ми без теб е мръсна и ограбена -
тръгвам си. Защото ми е трудно... отново да продишам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Инна Все права защищены
