inn4etoo
47 результатов
Стаята - спомен
е същата почти.
Прашасали мебели -
в средата
куп мечти. ...
  435 
Сложи ръце на кръста ми - отново -
стискай ме до счупване... да крещя от болка.
Разяждай кожата ми с целувки от олово -
като хищник разкъсай ме... до кокал.
После впий нокти в лицето, ...
  561 
Очите ми са пеперудени крила,
издраскани и разпилени от дъжда.
Рисуват стъпки и счупени стъкла,
вкопчени в последния ден на есента.
А споменът ще ги преследва като сянка - ...
  618 
Тя просто издишаше ангели,
нощем, когато всичко е мъртво.
Но не беше глупава - не вярваше в мечтатели,
бягаше от себе си, преди да се е съмнало.
Обичаше да прави любов... с дъха си ...
  657 
Отдавна с тебе станахме затворници
в килия, пълна със съблазън и грях.
А денем сме по-мъртви дори от покойници,
разстреляни не с куршуми, а с думи от кал.
И всеки път анорексично отслабвах, ...
  748 
Затварям очи и броя до девет,
а когато ги отворя, ти ще си пред мен.
Такъв, какъвто те измислих в неделя
в спрялото време на пустия ден.
Тогава обещах да те обичам, ...
  680 
Само в съня си мога да плача,
а когато те няма - съм като малко дете.
Омръзна ми да съм олицетворение на тишината.
За Коледа пак... ще си поръчам сърце,
което набързо да мога да разбия. ...
  599 
В моя август няма жарко слънце,
а студът превръща очите ми в лед.
Сковава всяко топло зрънце,
което, преди време, миришеше на мед.
Дърветата болезнено са побелели, ...
  787 
Чифт криле са ми нужни, за да дишам
и едничко парченце свобода.
Тогава съм себе си и мога да пиша
как преобръщам до ново деня.
А той е пълен с червено-черни калинки, ...
  586 
Разпилях стъпките си в тъмното,
не исках никой да тръгва след мен.
Но обичах светлината, бях родена по съмнало,
а с виковете си направих ден...
и в него исках все да пиша - ...
  795 
Пак сънувам кошмари...
без дори да съм затворила очи...
А в главата ми, като пиянства големи,
блъскат се две назъбени луни...
Краката ми пак са неприлично разтворени, ...
  766 
Устните ми станаха грапава повърхност,
върху която не може да забиеш дори пирони.
Няма и следа от предишни топли чувства,
откакто ти си тръгна, станаха бездомни...
... и не помня вече откога не са обичали?! ...
  549 
Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,
разпилявайки думите, които помнех за обичане.
Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,
че ще се върнеш... отново по съмване...
за да мога да усетя близостта ти, ...
  606 
... отново разпилях душата си
в море от хиляди остри карфици.
Не събирам даже мислите в главата си,
вчера някой върза ги... с белезници...
... очите ми от самота кървяха, ...
  657 
... сега съм само шепа счупени криле,
разпилени и до болка изгнили.
Защото отдавна отучих се да прегръщам с ръце,
издрани са, но и никога не са били обичани.
Вече ми омръзна да съм птица, ...
  828 
В очите ми вече няма зеници,
изтекоха като отровен живак.
Не че преди се виждаха, криеха се като мишки,
гонени от най-лудия глупак.
В очите ми вече няма ириси, ...
  746 
... понякога си спомням колко много те обичах
и капят от очите ми сълзи...
Името ти хиляди пъти до втръсване изричах,
а ти живота ми изпепели...
... понякога искам пак да ме прегърнеш - ...
  691 
Душата ми вече не е хранилище,
пометна някъде към края на януари.
Оттогава започна да прилича на чистилище -
изхвърля всички ненужни товари.
Не зачена отново. Нищо, че не се пазеше. ...
  555 
В корема ми се гонят пеперуди,
заченати от твоето гъделичкане.
Но не правихме любов - бяхме луди,
не ставахме дори и за обичане.
И трудни бяхме - причинявахме си болка, ...
  556 
Тази нощ кръвта е сладко-кисела
и ухае на диворастящи къпини.
Болката във вените все повече засилва се,
обрасла е цялата с бодили.
И търсех стъпките си, оцветени в лилаво, ...
  641 
Тази нощ е мой ред да стрелям
с оръжие от двайсти калибър.
Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,
но заедно с теб аз няма да умирам.
Прицелих се в твоите две мишени, ...
  690 
Не ме търси
в песента на птиците,
отдавна скрих се
в тишината.
Не искам ...
  1334 
На глас името ти няма да изричам -
от говорене съм цялата в рани.
Стига с тази нежност.
Дълго време я отричах -
от толкова прегръщане ...
  647 
Заших самотата си.
Отляво.
Не исках да остана
завинаги сама.
С върха на иглата ...
  1166 
Ех, малка моя,
защо не повярва в чудесата,
които ти разказвах,
докато
те приспивах ...
  817 
Фалшиви сме, сякаш направени от стъкло
и прикриваме чувствата човешки.
Живеем в заблуда и лъжа,
не се учим от направените грешки.
Кои сме всъщност? Помним ли още? ...
  666 
Животът ми е
шепа съчки
от неразпалени
огнища,
но протегнеш ли ...
  851 
Претеглих самотата си.
Точно девет грама.
Само тя остана ми след теб.
Трудно е чувствата си да разкрия,
цялото сърце сковано е от лед. ...
  1199 
Чу ли как
музиката
разцепи тишината,
идваща от онова
пиано... ...
  790 
Такава съм.
Каквато ти ме създаде.
Студена.
Ледена.
Опорочена. ...
  1203 
Съжалявам! Не съм романтична!
И не се впечатлявам от обикновените неща.
Такава съм! На моменти дори ексцентрична.
Живея по неписани правила.
Луда съм. Понякога. Но това не пречи. ...
  1311 
В очите им завинаги ще остана дете -
малко, беззащитно, наивно!
Но омръзна ми вече да ме наричат "Хлапе",
аз пораснах! Не е ли очевидно!
Постепенно променях се! ...
  580 
Ти поиска ме - и твоя бях,
оставяйки всички чувства и мечти.
Но да бъда себе си, съжалявам, не успях!
Аз научена съм да обичам. Истински!
Всяка вечер тялото ми притежаваш, ...
  660 
Принцеса ли?!? Не, не съм такава!
Макар да израснах горе, на кулата сама!
На чудеса не вярвам, в реалността живея,
всеки мой миг изпълнен е със самота...!
*** ...
  714 
... Оказа се, че съм с душа -
напук на всички, които мислеха ме за безчувствена!
И аз като другите понякога греша,
и аз плача, не съм изкуствена...
... Сърце си имам, ...
  716 
Гледам как бавно си отива,
не оставя след себе си никаква следа...
Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,
но, ето, днес сбогувам се с Любовта...
Чашата с Отрова до дъно е изпила, ...
  806 
Изкупих греховете си с мълчание,
не исках вече да съм грешната жена;
реших да изтърпя това наказание,
за да мога после пак да почувствам любовта.
Не исках вечно аз да бъда в прегрешение, ...
  678 
Тъмнина...
мрак...
пепел...
самота...
Нощ... ...
  613 
Любов ли е, когато страдаш,
когато плачеш за любим човек,
но Той за чувставата ти не подозира
и разбива твоето сърце?
Любов ли е, когато давиш се ...
  1556 
Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,
от мене нищо вече не остана...
Няма ме, с пепелта прикрих се,
от самота цялата съм скована...
Като снежинка бързо стопих се, ...
  669 
Предложения
: ??:??