Защото си ти

15 апр. 2019 г., 01:27

Поэзия » Любовная

436 3 2

Две хиляди и триста километра.

И хиляди минути самота.

Делят ни сякаш хиляди планети

и липсваш ми до края на света.

Но вечер те сънувам страшно близо

и сякаш чувствам твоите ръце,

и просто някак в мислите ми влизаш

и виждам в мрака твоето лице.

И пазя още твоята усмивка,

и помня още твоите очи...

И зная твойте мисли, че ме викат

и чувам те, дори и да мълчиш.

И зная, че си дяволски далече,

и зная, че съм толкова сама,

и чувствам се понякога обречена

и давя се във своята тъга.

И зная, че е плашещо и трудно,

но знам и че си истински и мой.

И знам, че някой ден ще се събудя,

в ръцете ти, намерила покой.