Защото си ти
Две хиляди и триста километра.
И хиляди минути самота.
Делят ни сякаш хиляди планети
и липсваш ми до края на света.
Но вечер те сънувам страшно близо
и сякаш чувствам твоите ръце,
и просто някак в мислите ми влизаш
и виждам в мрака твоето лице.
И пазя още твоята усмивка,
и помня още твоите очи...
И зная твойте мисли, че ме викат
и чувам те, дори и да мълчиш.
И зная, че си дяволски далече,
и зная, че съм толкова сама,
и чувствам се понякога обречена
и давя се във своята тъга.
И зная, че е плашещо и трудно,
но знам и че си истински и мой.
И знам, че някой ден ще се събудя,
в ръцете ти, намерила покой.
© Мариета Караджова All rights reserved.
