Защото съм жена
Сложи си ако щеш сто овчи кожи -
под тях прозира вълчият ти нрав.
От моя гръб извадих вече ножа
и пак, напук на всичко - оцелях.
Какво като си имам два-три белега?
Превърнах се в най-мъжкото момиче.
И някой ден ще пише на ковчега ми:
"Не съществува, а ЖИВЯ! Обичаше!..."
Разплаквали са ме и преди теб,
след теб ще ме разплакват дълго още.
Редя си на ухото втори ред
от обеците. И боде ме нощем
ей там отляво - чувството, познатото
(със чаша вино го опитомявам).
Изчистих вече пясъка от лятото -
сега от зима по-студена ставам.
От виното по-силна, и от ножа ти,
по-страшна от най-черната магия...
Сложи си ако щеш сто овчи кожи ти...
Аз съм жена! И пак ще те надвия.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
... 
