Защото те обичам

              /на Н. С./

В стая, пълна със спомени,

стоя. Чакам. Теб.

Силна музика бумти.

Тежка. За мислите ми.

Далече си. Но аз съм търпелива.

Ще чакам. Докато е необходимо.

Приветствам те с моята прегръдка.

Нежно долепям устни към твоите.

А ти ме грабни.

Както направи за пръв път.

Грабни ме. И ме повлечи към ритъма.

Към лудия ритъм на музиката.

Нека ни завладее.

Копнея за този миг. 

Копнея за гласа ти.

Никога не ми е достатъчно времето с теб.

Искам още и още.

Направи това, което умееш най-добре.

Направи ме своя.

Направи ме част от своя свят.

Част от теб.

Шепни ми. Каквото пожелаеш.

Обичам да те слушам.

Никога не ми е достатъчно.

Знаеш.

Познаваш ме добре.

Знаеш  какво ми харесва.

И знаеш още нещо.

Знаеш, че ще отида на края на света.

За теб.

Защото те обичам.

И никой няма да ме спре.

Защото ти си част от мен.

Усещам те.

В сърцето си. В мислите си.

Ти си там.

И винаги ще бъдеш там.

Завинаги.

Защото те обичам.