Събирам мъката в сълза...
и не прегръщам.
И тя "огрява" вместо теб
любовното гнездо.
Забързан си в доводи...
Дори и не отвръщаш...
Душата сякаш плаче...
Душата ми око!
А аз рисувам бяла
по небето форми,
повярвала в есените меки,
в младостта.
А ти - затворен и скован
в студени норми,
заключваш в ковчеже
нашата съдба.
И думите преливат грапави,
дори различни,
от времето ли, болката ли?
Може старостта...
А огледалото крещи:
Ах, колко сте двулични!
... слепците куче хранят...
със своята мечта...
© dreamsinrhymes Все права защищены