Вече не чувствам нищичко
Стихиите в мен са задрямали
Нито говоря, нито слушам,
нито обръщам внимание.
Няма искрици, нито пожари,
нито пък капчици или порои
Не ме понасят вихри от страсти
и не моля да бъда твоя
Не ме задавят болки и трепети,
спокойна и бистра се взирам
в минутите кротки, безшепотни,
се питам дали не умирам
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Димитрова Все права защищены
- не умираш (6). И това състояние си има своя чар.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
