10 мая 2006 г., 07:50

Затишие 

  Поэзия
884 0 7

Вече не чувствам нищичко

Стихиите в мен са задрямали

Нито говоря, нито слушам,

нито обръщам внимание.

Няма искрици, нито пожари,

нито пък капчици или порои

Не ме понасят вихри от страсти

и не моля да бъда твоя

Не ме задавят болки и трепети,

спокойна и бистра се взирам

в минутите кротки, безшепотни,

се питам дали не умирам

© Десислава Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво Десита! Много е хубаво, много приятно ме изненадваш. От години не бях чела нищо твое, новите ти стехове са още по-хубави
  • Много хубаво! 6
  • Чудесен стих!
  • Много е хубаво. Но хич да не ти пука - не умираш (6). И това състояние си има своя чар.
  • Браво!
    Поздравления!
  • Благодаря за забележката и коментарите! Пунктуацията не е моята сила, но ще се радвам ако помогнете! Не съм се замисляла за главните букви, дори не съм ги забелязала. Ще ги оправя.
  • Спокойна и бистра се взирам
    В минутите кротки, безшепотни
    Се питам дали не умирам

    Това си го харесах, но не мисля, че е уместно да започваш всеки ред с главна буква,а и отделно липсват препинателни знаци!
Предложения
: ??:??