Затова че имаш сърце

Измамност претворяваща се във реалност

и болка непосилна за простосмъртен.

Разкъсвана кървяща плът,

която заздравява с потапянето във съня…

Заспиваш,

А утрото отново е кошмар,

който се пробужда с изгрева на слънцето.

Пернати разкъсват плътта ти отново.

От очите ти текат кървави сълзи –невидими за другите.

Трябва да издържиш! Трябва, а ще можеш ли?

В залеза е спасението… Усмихваш се...

Красивият залез,

който изпълва душата ти със трепет…

Съзерцание, което е опит да се слееш с красивото.

Красиво ли е красивото?

Не се ли крие зад него най-големият кошмар?

Сънят от който трябва да се пробудиш

и да изживееш всичко отначало, затова че имаш сърце...