Затваряш прозореца,
защото е студено,
но по-студено е
в затвореното ти сърце.
Опитваш се да стоплиш себе си,
потъркваш двете си ръце,
но никой не може да потърка
затвореното ти за свят сърце.
С дъха си топъл се опитваш
да сгрееш своите ръце,
но по-добре остави го в себе си,
за да разтопи леда на твоето сърце.
Отиваш до прозореца затворен,
поглеждаш булеварда, пълен с хора,
но всички хора са еднакви,
приятел нямаш си, нали?
Така ще е, докато не замръзнеш,
докато не осъзнаеш мъничко поне,
че прозорецът затворен може да те стопли,
но не и затвореното ти сърце!
© Космически автор Все права защищены