Jul 2, 2010, 8:18 AM

Затворен прозорец

  Poetry » Love
815 0 0

Затваряш прозореца,

защото е студено,

но по-студено е

в затвореното ти сърце.

 

Опитваш се да стоплиш себе си,

потъркваш двете си ръце,

но никой не може да потърка

затвореното ти за свят сърце.

 

С дъха си топъл се опитваш

да сгрееш своите ръце,

но по-добре остави го в себе си,

за да разтопи леда на твоето сърце.

 

Отиваш до прозореца затворен,

поглеждаш булеварда, пълен с хора,

но всички хора са еднакви,

приятел нямаш си, нали?

 

Така ще е, докато не замръзнеш,

докато не осъзнаеш мъничко поне,

че прозорецът затворен може да те стопли,

но не и затвореното ти сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Космически автор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...