Jul 2, 2010, 8:18 AM

Затворен прозорец

  Poetry » Love
818 0 0

Затваряш прозореца,

защото е студено,

но по-студено е

в затвореното ти сърце.

 

Опитваш се да стоплиш себе си,

потъркваш двете си ръце,

но никой не може да потърка

затвореното ти за свят сърце.

 

С дъха си топъл се опитваш

да сгрееш своите ръце,

но по-добре остави го в себе си,

за да разтопи леда на твоето сърце.

 

Отиваш до прозореца затворен,

поглеждаш булеварда, пълен с хора,

но всички хора са еднакви,

приятел нямаш си, нали?

 

Така ще е, докато не замръзнеш,

докато не осъзнаеш мъничко поне,

че прозорецът затворен може да те стопли,

но не и затвореното ти сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Космически автор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....